Прочетен: 2193 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 05.03.2022 08:17
Ще започна с един стар виц от Пражката пролет: Събуждаш се и виждаш танк в градината. Какво си помисляш –„Брат ми е дошъл на гости!”
Последните осем дни са най-мрачните от края на Втората световна война насам. Една голяма държава разполагаща с най-смъртоносните оръжия нападна съседна, военно-много по-слаба държава и изравнявайки със земята не само военна инфраструктура но и цивилни съоръжения, жизнено-важни комуникации, болници и жилищни квартали, се опитва да наложи своето господство над населението на своята съседка.
Очевидно Голямата братска държава и нейният президент разчитаха на светкавично развитие на войната и да прегазят По-малката братска държава за два-три дни. Очевидно че същите бяха повярвали на собствената си пропаганда че ще ги посрещнат с хляб и сол като освободители.
Но не би! Народът на Украйна не припозна „освободителите” си. Независимо от военното превъзходство на Русия украинците се оказаха корав народ и тяхната армия прие неравната битка за защита на родината си, знаейки че не са в състоятие да постигнат победа над въоръжения до зъби противник.
На всички е ясно че Русия в близките дни може и да постигне формален контрол над украинската територия, дори може да формира някакво марионетно правителство с което да провъзгласи победата си. Възможно е украинската армия да се оттегли от големите градове за да избегне пълното им разрушение от озверелия противник.
И тук възниква въпроса: Ами после?! Украинците никога няма да станат руснаци, нещо повече – етническите руснаци в Украйна също не желаят да се присъеденят към деспотичната Руска федерация. Когато си вкусил свободата трудно може да бъдеш напъхан в хомота на насилника от когото можеш да очакваш само остен и камшик! Може ли Путиновата армия да избие цялото 43- милионно население на Украйна за да заличи тази държава от картата на света?! Предстои дълга и изтощителна агония и за двете страни – партизанска война, санкции, човешки жертви, разрушения и омраза която за векове ще раздели тези по същество близки народи.
В тази война победители няма да има – ще има само губещи. Не случайно американците (които винаги правят с чужда пита майчин помен) тласкаха Русия към инвазия и въоръжаваха Украйна. И руснаците като първи глупаци се набутаха в лайната. Сега по-голямата част от света ще е против тях и ще чака краха на Путин с надежда да се избави от този нов ненормален фюрер. Русия е голяма държава, но икономически е сравнима с Южна Корея. Ако някой си въобразява че на китайците много им пука за Путинова Русия много се лъже, китайците търпеливо чакат сгромолясването на империята за да си вземат своето. (Пояснявам – китайците не са склонни да водят война особенно с „атомни” държави, но са способни на незабавна икономическа експанзия там където е възможно.) Що се отнася до Индия – явно на индийците не им пука чак толкоз за демокрацията в Европа и Америка, стига Путин да им продава евтини оръжия и суровини и да ги подкрепя в техните крамоли със съседите им. Има и други страни които не желаят да се асоциират с НАТО и САЩ но мнозинството (141 от 193 държави в ООН) осъждат руската инвазия в Украйна.
Светът осъзнава че Путинова Русия е заплаха не само за мира но и за съществуването на света въобще.
Като видя че украинците се бият не на шега Европа като че ли се събуди, потупа се по дебелия корем и реши да развърже кесията и да подпомогне Украйна, белким се изпотрепят с Русия една-друга, та да имат какво да възстановяват после. И страх-не страх – германци, холандци, французи и всички дето са сърбали попарата на Русия (за поляците да не говорим – за тях туй е въпрос на чест) започнаха да подават оръжия и боеприпаси на украинската армия. Всички … без България! Ние отново по правешки се снишаваме, сакън руснаците да не ни нагрочат че сме противници. Един мишок дето едно прокси на Решетников го направи премиер и после военен министър до вчера твърдеше че война няма и няма нужда да се асоциираме с НАТО и да приемаме натовски войски на наша територия. Друго прокси на Решетников внедрена на зам-премиерски пост категорично отказва да разпише военна помощ за Украйна. Аз съм доста резервиран че новият военен министър ще заеме някаква по-достойна за европеец позиция, след като е одобрен от гореспоменатите проксита. А ПростоКирчо може и да е американско прокси, но твърде се съмнявам в неговите способности да се пребори с руските проксита – прекалено много лайна изяде за ГЕРБ и ДПС за да търси сега помощ от тях. И освен това вижте данните на Алфа рисърч за одобрението за Путин: Спаднало от 58% на … 32%!!!. Една трета от българите одобряват избиването на невинни хора и сриването на украинските градове! Една трета! Що за идиоти живеят в България!
Господа мишоци и путинофили, След Украйна и Молдова първата страна от НАТО която Путин ще атакува ще е България! Защото е най-слаба и най-малодушна, защото няма да се противопоставим дори ако решат да ни откъснат и от ЕС и от НАТО и да ни заселят в Чукотка. И бъдете сигурни че никой няма дори да покаже солидарност с нас – на каквото си постелеш на това и ще легнеш!
Затова моят съвет е: Не бързайте да събаряте паметника на съветската армия – освободителка. Защото може в най-скоро време да ни освободят пак – и пак ще се наложи да го издигаме. И редом с него трябва да издигнем паметник на българския защитник на Отечеството – приведен, надупен и със събути гащи!
Само с миризмата не знам как ще я докараме…
Д.Г.
03.03.2022 15:23
Деградиралият духовно човек осъзнава, че е сам и се опитва да направи и другите също като него. :)
03.03.2022 15:43
03.03.2022 17:05
А МОЧА трябва да бъде взривен с вакуумна бомба.
Нека всеки да гледа, да чете и да мисли!
Тази монумент олицетворява предаността на комунистическата власт към крепящата я съветска държава до 1989 год. Руската държава със зъби и нокти се противопоставя на демонтажа или преместването на паметника и същият се извисява в центъра на София за да напомня че все още сме един вид под контрола на Кремъл.
Ако нашите управляващи не бяха такива мишоци отдавна този паметник трябваше да бъде преместен в музея на соц.изкуство или на някое по-невзрачно място. Същата съдба би следвало да има и паметника на Альоша в Пловдив и на негово място да се издигне монумент на независима България.
Докато тези нищо незначещи паметници стърчат на тези места ние винаги ще се озъртаме дали Големият брат няма да ни дойде „на гости”- както в цитирания по-горе виц.