Още е тъмно, но пак ме сърби.
Ставам да пиша с червени очи.
Чопли ме дива, невиждана страст.
Стихове снасям от заран до здрач.
Нямам си друга радост, уви.
Само във блога вися, се ла ви.
Щото съм, знайно е, толкоз велик,
че е от злато моят чепик.
Ох, гениален съм, истински Бог.
И затова съм пиян като смок.

Душевадец и душеведец!