.
.
.

Боспорското царство e историческа гръко-скитска държава, разположена в източен Крим и Таманския полуостров, на брега на днешния Керченски проток (тогава известен като Кимерийски Босфор), образувано през V век пр.н.е. от гръцките колонии в северната част на Черноморието и по бреговете на Азовско море. Столица е Пантикапей. Известно още като царството на Кимерийския Боспор (на гръцки: Βασίλειο τοῦ Κιμμερικοῦ Βοσπόρου), то е първата наистина елинистическа държава, в смисъл, че смесеното население възприема гръцкия език и цивилизация под ръководството на консолидирана аристокрация. [1] При династията на Спартокидите, аристокрацията на царството възприема да се представя като архонти пред гръцките си поданици и като царе пред варварите, което някои историци смятат за уникално в древната история.[2] Боспорското царство е най-дълго оцелялата римска клиентска държава. През I и II век настъпва нов златен век на Боспорската държава. За кратко е включена като част от римската провинция Долна Мизия от 63 до 68 г. при император Нерон, преди да бъде възстановена като клиентско царство на Рим. В края на II век цар Савромат II нанася критично поражение на скитите и включва всички територии на Кримския полуостров в състава на своята държава.

Просперитетът на Боспорското царство се основава на износа на жито, риба и роби. В резултат на това то се превръща в икономически център на Черно море и често е наричано древното бижу на Черно море.[3] Печалбите от търговията поддържат класа, чието очевидно богатство все още се вижда от новооткрити археологически находки, изкопани, често незаконно, от множество гробници, известни като кургани. От някогашните процъфтяващи градове са останали архитектурни и скулптурни останки, докато курганите са източник на археологически находки – гръко-сарматски предмети, най-добрите образци от които се съхраняват в Ермитажа в Санкт Петербург. Те включват златни изделия, вази, внесени от Атина, текстилни фрагменти и образци на изящна дървообработка с инкрустации, докато теракотените образци са груби. [4]

Ранни гръцки колонии

Целият район е осеян с гръцки полиси: на запад Пантикапей (също Боспорус, днес Керч) – най-значимият град в региона, Нимфей и Мирмекий; на изток Фанагория (вторият град в региона), Кепой, Хермонаса, Портус Синдикус (Анапа) и Горгипия. Тези гръцки колонии първоначално са били заселени от Милет през VII-ми и VII век пр.н.е., докато Фанагория (около 540 г. пр. н. е.) е била колония на Теос, а основаването на Нимфеум може да е имало връзка с Атина; поне изглежда, че полисът е бил член на Делоския съюз през V век пр.н.е.[4]

/.../ Икономика

Гръцката колонизация в Черноморския регион датира от ранножелязната епоха и има достатъчно доказателства за културен и икономически обмен, както и за враждебност между гръцкото и местното население, като траките, даките и по-късно скитите.

Скитската експанзия и обединение през V век пр.н.е. водят до заличаването на много от тези селища или превръщането им в скитски протекторати, какъвто е случаят с град Олбия. Предполага се, че този натиск е позволил на династията на Археанактидите да създаде първата Боспорска държава през 480 г. пр.н.е., след което през 438 г. пр.н.е. на власт идва династията на Спартокидите и започва период на икономическа експанзия.
/.../

Владетели
Археанактиди

Според гръцкия историк Диодор Сицилийски [10] царството е управлявано между 480 и 438 г. пр.н.е. от царе, наречени Археанактиди и узурпирано през 438 г. пр.н.е. от тиранин на име Спарток (438 – 431 г. пр. н. е.). Докато Спарток традиционно е считан за тракиец [4] поради фамилното име, по-нови историци смятат, че той вероятно е от гръко-скитски произход, както е типично за региона.[11]

Спартокиди

Спарток основава династия, която изглежда е просъществувала до ок. 110 г. пр.н.е., известна като Спартокиди. Спартокидите са оставили много надписи, показващи, че най-ранните членове на рода са управлявали под титлите архонти на гръцките градове и царе на различни по-малки местни племена, по-специално синди (от централен Крим) и други клонове на меотите. Оцелелите материали (текстове, надписи и монети) не предоставят достатъчно информация, за да се възстанови пълната хронология на царете в региона.[4]

Боспорска фиала, IV век пр. Хр.

Сатир (431 – 387 г. пр. н. е.), наследник на Спарток, установява управлението си над целия регион, добавяйки Нимфеон към царството си и обсаждайки Феодосия, която е богата, защото за разлика от други градове в региона, има незамръзващо пристанище през цялата година и търгува със зърно с останалия елински свят, дори през зимата. Левкон (387 – 347 г. пр.н.е.), синът на Сатир I, в крайна сметка превзема града. Левкон е наследен съвместно от двамата си синове, Спарток II и Перисад; Спарток умира през 342 г. пр. н. е. и Перисад управлява сам до 310 г. пр. н. е.[4]

След смъртта на Перисад се води война за наследството между синовете му Сатир II и Евмел. Сатир побеждава по-малкия си брат Евмел в битката при река Татис през 310 г. пр.н.е., но след това е убит в битка, отстъпвайки трона на Евмел.[12]

Наследник на Евмел е Спарток III (303 – 283 г. пр. н. е.), а след него Перисад II. 
/.../

 

  Римско клиентско царство

След смъртта на Митридат VI (63 г. пр.н.е.), Фарнак II (63 – 47 г. пр.н.е.) се моли на Помпей и след това се опитва да възвърне господството си по време на гражданската война на Юлий Цезар, но е победен от Цезар при Зела и по-късно е убит от бившия си управител и зет Асандър, женен за дъщеря му Динамия.[4] Асандър и Динамия царуват, докато Цезар заповядва на чичото на Динамия по бащина линия, Митридат II да обяви война на Боспорското царство и да го превземе. Победените Асандър и Динамия заминават в политическо изгнание. Въпреки това, след смъртта на Цезар през 44 г. пр.н.е., властта им е възстановена от император Октавиан Август, който признава Асандър за владетел. Асандър управлява като архонт и по-късно като цар до смъртта си през 17 г. пр.н.е. След смъртта му Динамия е принудена да се омъжи за римския узурпатор Скрибоний, но римляните под ръководството на Агрипа се намесват и поставят на трона Полемон I от Понт (16 – 8 г. пр.н.е.). Полемон също се жени за Динамия през 16 пр.н.е., но тя умира през 14 г. пр.н.е. Полемон управлява като цар до смъртта си през 8 г. пр.н.е. Трона наследява Аспург, синът на Динамия и Асандър.

При Аспург (8 г. пр.н.е. – 38 г.) и последвалите го царе Боспорското царство е клиентска държава на Римската империя в продължение на 300 години, защитавана от римски гарнизони.[14] Аспург е признат официално за цар от Рим едва през 14 г. Той получава римско гражданство, приема римското име „Тиберий Юлий Аспург“ и се радва на покровителството на двама римски императори, Август и Тиберий. Аспург основава династията Аспургиди (или Тиберий-Юлиева династия), която просъществува с няколко прекъсвания до 341 г. Всички следващи боспорски царе носят тези две римски имена, последвани от трето, от тракийски произход (Котис I, Раскупорис или Реметалк) или от местен произход (като Савромат, Евпатор, Ининтимей, Фарсанз, Тейран и др.).
/.../

Въпреки вълните на варварски нашествия, между III и VI век Боспорското царство остава елинистическа държава по език, култура и традиции; местната материална култура се отличава както с голяма сложност, така и със синкретизъм, преплитащ древните и новите елементи.[21]

В края на V век готите изглежда са напуснали или са били прогонени, а местното самоуправление е възобновено при владетели като Дуптунос, които преориентират царството към Византийската империя като клиентска държава.[20] Това се доказва и от намерените византийски монети на императорите Юстин I, управлявал от 518 до 527 г. и Юстиниан I (527 – 565).[22]

По времето на Юстиниан царството отново попада временно под властта на варварски владетел: хунският владетел Гордас. Той поддържа добри отношения с Юстиниан и дори приема християнството, но по време на бунт през 527 г. е убит, което кара императора да изпрати армия в Боспора, поставяйки царството под имперски контрол.[23] Установена е византийска архиепископия, включваща Боспора и южния бряг на Крим, а Херсонес Таврически става важна крепост, най-северната точка на Византийската империя.

През VIΙ век в района на север от Боспорското царство е създадена Стара Велика България.[24] В някои източници Фанагория се сочи за нейна столица, но липсват археологически доказателства за това.[25] Към края на VIΙ век хазарите завладяват по-голямата част от Крим.
/.../
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE
 

А украинците, украинците къде са били по туй време?

През IX век районът на Крим е византийска тема Херсонес. В новооткрит печат на византийски генерал от началото на XI век се открива употреба на името „Боспор“...
Град Тмутаракан, от източната страна на пролива, е завзет от княз Светослав от Киевска Рус и през X и XI век е нейно княжество до завоюването му от татарите.

Не мога да разбера, какъв интерес имаш да пропагандираш гърцизма?
Явно имаш някакъв!
Тези царства които изброяваш, от имената на владетелите се вижда, че са тракийски За какви варварски владетели говориш!
Траките не са считани за варвари от римляните Излиза, че са имали владетели варвари?
Разбирам те, това си учил, това пропагандираш Но не е вярно и е вредно
Гърците реално нямат държава, какво ги превъзнасяш в държавните дела ? Хайде, всички държави с царе, Русия също да ги наречем Български?
Омир е написал в Одисея, че около Черно море живеят много народи с един език- траките има предвид!
Митридат е тракиец, успява да създаде обща държава с нашите Черноморски градове Разбит е от победителя на Спартак, Марк Крас!
Знаеш ли на какъв интересен надпис за Анхиало попаднах?
В Анхиало траки живеят!? Тракийските могили го доказват Царството на Митридат е заменено от Одриското на Сапейската династия, на Реметалк, Реоскопург и Котис!
Мит е, че градовете ни по Черно море са основани от гърци?
Месамбрия носи името на тракиец мелса!
За Анхиало съм намерил доказателства в Одисея- та, че е емпорион- дадено е право от съществуващото селище да направят пазар гърците и да търгуват!
Не сме варвари, недостойно е да ни наричаш така!

Тук явно, очеизвадно се манипулира аудиторията - Маринчо, защо периодът ба управлението на Митидат е така "спестен", каква е целта на подобен съкратен кура на историята на КПСС или БКП??? Регионът получаеа най- висш разцвет именно при Митридат Понтийски, братовчед на Тигран Велики, с когото стават и съюзници, превземат половината земно кълбо, наричат се базилевси на базилевсите и пр., биват обожествени приживе...??? А също и предисторията е изопачена - предо елимите кплонизатори по черноморското крайбрежие са пелазгите, а не траките. И стига с тия траки, които са били само в Старозагорско! А българистите, подведени от гърците, ги виждат на мястото на скитите и славяните! Това са невежи брътвежи!!!!!