Пак се изблещих в зори.
Пърди ми се, та не видя.
Защо ли на пръч ми вони -
не съм ял нощес миди.

О, да, написах нов стих,
оттуй е явно вонята.
Напомпих го като бик,
та да стърчи над земята.

Сега го гледам със кеф
и пак щастлив онанирам.
Във тоя шибан кенеф
единствен аз не умирам!!!!


Буенос Айрес

23 априлий, 7,01